burrago'n blogi
Беше краят на седмицата и Пешо вече трети ден се мъчеше с някаква гадна диария, която получи кой знае от къде. Пробва няколко народни метода за справяне с проблема, но нямаше почти никакъв ефект и той в крайна сметка в петък реши да отиде на лекар. След като беше чул оплакванията докторът предписа лекарства и го увери че разстройството постепенно ще отминава и най-късно до 5 дена ще е напълно излекуван. Пешо изхвърча от лекарския кабинет и веднага се насочи към най-близката аптека да купи въпросното лекарство и да го вземе час по-скоро. Диарията му пречеше и на работата, по…
Навремето, преди доста години, когато бях още хлапе на село имаше едно доста интересно малко момче. Бях 1 или 2 години по-голям от него и винаги като се срещнехме някъде то ме питаше как се казвам. Всъщност така питаше всички момчета и нямаше значение дали получава отговор или не в крайна сметка малчуганът винаги казваше своето име, което беше...... Георги Иванов Стоянов Георгиев. При това бъдещият пионер, комсомолец и строител на социализма заставаше мирно и с висок изразителен глас изстрелваше многото си имена. Всъщност едното от тях беше дошло в резултат на пиянски бъзик на някой от селските зевзеци с…
Тва да гледаш зарзават е страшно неприятна работа да знаете, говорим за обработка на по-големи площи от по 5-6 декара например, не една лехичка в градината. Положението е още по-лошо ако си гражданче и не си свикнал много на селски труд още от малък. Точно такава беше ситуацията с мене през лятната ваканция след 3ти курс в техникума. Реституцията върна земите на наште хора и ние се юрнахме да ги обработваме/не че имах голям мерак ама баща ми се беше хванал здраво за идеята и през година беше наш ред да сеем. А пък аз нямаше как да клинча много…
Всяко лято прекарвах сума ти време на плажа, наблизо имаше къмпинг, който беше пълен с народ и купона там си вървеше нонстоп. Много от почиващите бяха от бившия соцлагер - чехи, поляци, руснаци и контакта с тях поне за мен беше доста интересен. Бях направил хубав шоколадов тен, който особено много се харесваше на чужденките и неслучайно редовно имаше някоя русолява сладурана в моята компания. Те повечето момичета за пръв път идваха на почивка тук и като цяло оставаха доволни/ние със тамошните пичове полагахме наистина похвални усилия за това/ но рядко повтаряха защото курорта беше вече занемарен и не се…
Една вечер стояхме четирима човека до нашия дувар и се чудехме каква да я свършим, общо взето ежедневието беше доста еднообразно и всяка идея за нещо по-различно се посрещаше добре. Комшията, дето живееше срещу нас предложи да хванем една котка, да й вържем празна консервна кутия за опашката и да й натъркаме дупето с люта чушка. Понеже това го бяхме правили и лично на мен много не ми хареса щото обичам животните и най-вече котетата идеята се отхвърли и почнахме да мъдрим нещо друго. След още няколко глупости, които ни дойдоха на лапешките акъли се спряхме на варианта да хвърлим…
Навремето често играехме на улицата, събирахме се момчетията от махалата и спретвахме едно мачле. Имахме си любима уличка за целта, беше къса и по нея рядко минаваха коли освен това беше близо до вкъщи и редовно се мотаех там. Топката, с която играехме беше моя и точно заради нея се получи историята, която разказвам сега. Всичко си беше ОК и редовно подритвахме с приятелите, докато един ден не се завърна от някъде си "Свинския бут". За сведение въпросното говедо тогава беше около 45-46 годишен горд собственик на най-голямата къща на уличката. Често го нямаше там защото го пращаха в командировки…
1. Много хора ти сочат правия път, но никога не ги виждаш по него
2. Тръгнеш ли по каналния ред много неща замирисват
3. Едва когато кажеш ня някого в лицето какво мислиш за него, виждаш кой е зад гърба му
4. Тъпите най-често изострят обстановката
5. Там където мъдростта е дефицитна, глупостта е в изобилие
6. Само глупакът повтаря една и съща грешка, надявайки се всеки път на различен резултат
7. Ако можеше да си орел нямаше да се напъваш да си пръв сред гаргите
8. Ако някъде са те взели за момче за всичко, скоро ще те оставят…
Много обичах да ходя на село като по-малък, всяка ваканция неизменно бях там. Прекарвах сума ти време и винаги ми беше интересно. То всъщност се водеше град, обаче от тия малките градчета, дето са пълни с пенсии и имат само по няколко блокчета, които се открояват сред огромната маса от къщи с дворове. Намира се на 5-6км от морето и лятото редовно ходехме на плаж с братовчеди и приятелчета от махалата, играехме мач на стадиона и се шматкахме насам натам с колелетата в търсене на нови и интересни занимания. И така един ден братчеда беше дошъл до нас и почна…
Било началото на зимата, много студено и навред земята била замръзнала. Едно врабче мръзнело ден след ден на студа, не успявало да си намира нищичко за ядене и все повече измършавявало. Положението станало много зле и врабчето вече се отчаяло, дори нямало сили да лети. Усетило че няма да издържи още дълго и скоро ще умре от глад и студ. Точно когато вече лежало сгушено на земята в очакване на своя край до него минали няколко крави и една от тях с поразителна точност се изсрала отгоре му. Кравешкото лайно било топло и съживило малкото врабче, то се почувствало…
В студената зимна нощ ми беше едно такова самотно, гледах през заскрежения прозорец как снегът вали навън, а комините на съседните къщи изпускаха кълбета пушек в небето. Часът клонеше към полунощ, но всичко навън се виждаше толкова ясно, все едно беше един по-мрачен ден. Имаше пълнолуние, снегът отразяваше небесното светило и разпръскваше меката му светлина. Цялата градина пред къщи беше побеляла, а гипсовият заек който стоеше по средата между два чемшира почти бе затрупан, оставаше само още малка част от главата и ушите, а иначе беше станал много интересен с полепналия по него сняг. Наоколо цареше абсолютна тишина, нищо не…