Навремето често играехме на улицата, събирахме се момчетията от махалата и спретвахме едно мачле. Имахме си любима уличка за целта, беше къса и по нея рядко минаваха коли освен това беше близо до вкъщи и редовно се мотаех там. Топката, с която играехме беше моя и точно заради нея се получи историята, която разказвам сега. Всичко си беше ОК и редовно подритвахме с приятелите, докато един ден не се завърна от някъде си "Свинския бут". За сведение въпросното говедо тогава беше около 45-46 годишен горд собственик на най-голямата къща на уличката. Често го нямаше там защото го пращаха в командировки из страната и даже в чужбина, имаше пари и отношението му към нас беше просто отвратително. Още като се появи с ръцете на кръста и изражение на диктатор ми стана ясно че хубавите моменти, прекарвани на уличката ще стават все по-малко. Имаше 2 сладки дъщери и особено по-голямата беше вече доста разцъфтяла, та събираше погледите. По тоя повод веднъж ядох здрави псувни от него щото ме забеляза да й се обяснявам и даже бях я хванал за ръчичка и седнал в опасна близост до нея. Та взаимната неприязън между двамата с него започна от тоя случай, ама и преди тва никой не го харесваше и гледахме да го отбягваме щото все за нещо ни теглеше калай и заплашваше с бой. Изобщо и хората на около неговата възраст също не можеха да се разберат с тиквеника, не само ние по-малките. И беше категорично забранил да играем пред тях щото сме вдигали много шум и му пречело. Един ден обаче както си играехме на "два удара" тоя изскочи вбесен от тях, премина набързо разстоянието до приятелчето, в което беше топката, изблъска го и я взе, сипейки наляво-надясно мазни каруцарски псувни. После си влезе в двора, взе някакъв нож от външната им маса и го забучи в топката. Чух я как издиша свистейки, после изрода ни я хвърли през оградата, заплашвайки злобно. На мене ми кипна, ама нямаше кво да направя, "Свинския бут" беше доста мощен физически и като цяло никой не щеше да се саморазправя с него. То всъщност и оттам му идваше прякора де, беше доста едър и трътлест, пък и физиономията му наподобяваше малко на добре познатите ни домашни животни и никак не беше чудно че получи това прозвище. След като се прибра, аз взех топката, разгледах я и веднага установих, че не може да се залепи, край с нея, тръгнахме заедно с момчетата към нас и по-пътя започнахме да обмисляме как да му го върнем на тоя. И естествено добрата идея не закъсня, малко брутална и гнусна си беше, ама той си заслужаваше точно това. Решихме да съберем лайна и урина колкото можем и да му направим една "миризливка", това е може би висшата форма за гаден номер, който да направиш на някого. Събрахме ние, къде наши, къде от прасета и крави, скъсахме се да пикаем отгоре им и в крайна сметка се получи една полутечна фекална маса, която малко преди началото на "акцията" наляхме в здрава картонена кутия, облепена отвътре със тиксо. Отгоре сложихме един вестник и понеже аз бях най-големия ентусиаст се наложи аз да я нося до тяхната къща. Пратихме едно от момчетата да позвъни на вратата, уж че баща му искал да пита нещо "Свинския бут" и затова го е пратил. Това беше за да видим дали си е в къщи и ще отвори, и тъй като си беше там и отвори вратата бяхме сигурни, че като звъннем пак ще се появи веднага. Приятелчето си свърши работата като му зададе някакъв протоколен въпрос и оня май се ядоса че го занимавали с такива работи. След това полях вестника с малко нафта и сложих "миризливката" точно пред прага им, като не се сдържах да излея малко от съдържанието в неговите обувки пред вратата и върху платчето. След това запалих вестника, звъннах на вратата и по най-бързия начин излязох от двора. После се притаих с другите момчета зад купчината дърва, които бяха стоварени на тротоара пред къщата и всеки гледаше през някоя дупчица какво ще стане. Таман се бях нагласил и нашия човек отвори вратата, видя огъня пред нея, изпсува яко, огледа се набързо може би дали ще има с какво да го угаси, ама като явно не видя нещо подходящо тегли един здрав шут на кутията, като преди това си обу гумените галоши, които вече бях "заредил". Почти в същия момент оня извика едно силно "Аааааааааааа, майка ви да ебаааааа", осъзнал вече за какво става въпрос понеже целия му крак беше облян от съдържанието на кутията, а основната част от него беше се разпиляла по стълбището. Ние само дето не умряхме от кеф зад дървата от крайно сполучливото изпълнение на подлия си план, бяхме се хванали един друг и тихичко се кискахме, а специално на мен много ми се искаше да се разкрещя, ама си траех все още. Оня гледаше тъпо наоколо и разбрал че галошите му са пълни с лайна и му джвакат между пръстите направо побесня, усети се явно че авторът на лайняната пиеска е някъде наоколо и вероятно го гледа. Може и да е забелязал главата на някой от нас да се подава иззад дървата, както и да е обаче, реши да хване някой и хукна към портичката да излезе на улицата. Ние обаче веднага му разгадахме намеренията, някой извика "бягайте" и всички се втурнахме колкото можем да се спасяваме от там. Чичката естествено не успя да ни стигне, особено с тия хлъзгави галоши, пък и бос да се беше събул пак нямаше да успее. И така наказателната акция беще проведена повече от успешно, естествено никой от участниците в нея не се мярна на малката уличка доста време, а когато историята се разчу, прякорът му се обогати на "Миризливия свински бут".

Tykkää! 45