Една вечер стояхме четирима човека до нашия дувар и се чудехме каква да я свършим, общо взето ежедневието беше доста еднообразно и всяка идея за нещо по-различно се посрещаше добре. Комшията, дето живееше срещу нас предложи да хванем една котка, да й вържем празна консервна кутия за опашката и да й натъркаме дупето с люта чушка. Понеже това го бяхме правили и лично на мен много не ми хареса щото обичам животните и най-вече котетата идеята се отхвърли и почнахме да мъдрим нещо друго. След още няколко глупости, които ни дойдоха на лапешките акъли се спряхме на варианта да хвърлим сурово яйце по някоя от минаващите коли по главния път. Той минаваше точно покрай нашата къща и за моето мислене на мързелив осмокласник това си беше много удобно обстоятелство. Взех от долапа едно по-голямо яйце и решихме Харито да го метне по някоя кола, че имаше най-точен мерник. Изобщо май тука му е мястото да кажа кои бяхме четиримата лентяи дето се чудехме ква щуротия да направим. Въпросния Хари/по прякор крадеца/ живееше точно срещу нас, добро момче беше докъм 13 тата си година, ама точно тогава им дойде на гости някакъв негов братовчед от София и остана достатъчно дълго за да научи половината махала да краде нагло и безогледно. И макар повечето момчета да отнесоха пердах/най-вече от бащите си/ заради участието им в славните мероприятия, организирани от "шопа", както му викаха на пича от София, Хари не само че не се отказа ами дори стана нещо като виртуоз в занаята. Техните бяха много зле финансово и благородно си затваряха очите за неговите изпълнения. Втория член на тазвечершната тайфа беше Киро Хамавия, 2 години по-малък от мен и също комшия може да се каже. Къщата на баба му и дядо му беше точно до нашата, а дворовете ни имаха обща ограда. Той често се мотаеше там, макар че живееха малко по-нататък по улицата. Беше направил няколко зайчарника и отглеждаше зайци, а също и гълъби. Викаха му "хамавия" щото след една катастрофа с трактор получи някви отклонения от нормалното умствено развитие и особено много го влечаха извращенията над животни/зайците и гълъбите бяха само върха на айсберга/. Външния им кенеф се намираше почти на границата между нашия и техния двор и често ставаше повод за майтапи и полемики дали говната вътре наторяват повече нашто лозе или техните картофи. Споменавам кенефа щото има пряко отношение към последвалите събития. Освен мен, който бях известен с прекрасния наследствен прякор "ментата"/останал от дядо ми, който е бил кръчмар на времето/ с нас беше и по-малката ми братовчедка, на която нежно казваха "малката ментичка". Абе изобщо супер компанийка се бяхме събрали в задушната лятна вечер, седяхме си на дувара в очакване да се зададе някоя кола и Хари да хвърли яйцето по нея. По едно време видяхме фарове да се задават отдолу, изправихме се и пича зае поза за хвърляне/напрегната и съсредоточена, съдейки по лицето му/ Колата мина покрай нас с не особено висока скорост, а в момента когато ни подминаваше той хвърли яйцето, и всички видяхме как то влетя през отвореното странично стъкло на шофьорската врата и се разби в главата на шофьора. Егати изстрела, то тва направо надмина всичките ни очаквания, и просто в първия момент бяхме толкова впечатлени, че всички извикахме дружно "йеееееееее". Лично за себе си бях сигурен, че и пари да му дават на тва момче не може да го повтори същото хвърляне и се хващам на всякакъв бас за това. Приятната ни емоция обаче беше прекъсната от острото свирене на спирачките и Голфа спря на място, после белите лампи светнаха и пича вътре бясно подкара на заден. Ние веднага се разбягахме, макар че предварително се бяхме разбрали да сме твърди и да не мърдаме оттам, обаче явно нещата загрубяваха и нямаше място за излишен героизъм. Е та всички хукнахме към вътрешността на нашия двор, "малката ментичка" се оказа най-хитра и веднага се скри в къщи/някъде зад роклята на баба ми/ Ние двамата с Киро бяхме съвсем близо до техния кенеф, когато чухме идващите стъпки и силно нецензурните псувни и закани на потърпевшия от нашто забавление. Това ме накара да хвана другарчето за яката и да го набутам заедно с моя милост в кенефа, където да се скрием. Надявах се, че поне тая съборетина се заключва, обаче останах излъган в надеждите си и освен някво жалко подобие на райбер/направено от изкривен пирон, забит криво-ляво/нищо не спираше разярения батка ако ни намереше къде сме. Пък работата наистина не беше майтап щото на светлината от външната ни лампа видях в ръката му да проблясва нещо, което ми заприлича на доста дълъг нож. За съжаление "хамавия" също го видя през малкото прозорче на кенефа и оттогава зъбите му затракаха още по-силно, та по едно време се наложи да му хвана главата отгоре и отдолу като в менгеме та да не може да мърда изобщо. Не стига това, ами усещах че тъпча някви хартии, които по първоначалната ми преценка бяха остатъци от вестник и се надявах да са все още неизползвани според предназначението им. Освен това те вдигаха известен шум, който точно тогава ми се стори твърде силен и тихо, но настоятелно се сопнах на Киро да не мърда. Хвърлях по едно око и през прозорчето да виждам какво става пред къщи и накъде отиват работите, а там баща ми беше излязъл и се разправяше с човека-яйце/който на всичкото отгоре се оказа негов втори братовчед/. Не чувах точните думи, обаче май дъртия се опитваше да го успокоява и му донесе няква кърпа да се бърше щото и дрехите му явно бяха поизцапани. Аз бях решил ако тоя все пак ни откриеше да изтичам при кучето и да се скрия в колибката му/беше достатъчно голяма за целта/ пък нека да дойде и да ме измъкне оттам, бах го в ентусиаста. Имахме един доста голям пес, каракачанска порода, дето освен 5-6 човека от най-близките в къщи не признаваше никой друг и се хвърляше настървено на всичко наоколо. Та в краен случай това щеше да е спасението, ама за щастие не се наложи да се стига чак дотам. Оня постепенно се успокои и понеже не видя наоколо никой от нас малко по-късно си тръгна, аз обаче счетох за уместно да поостанем още накоя друга минута в кенефа за по-сигурно, Киро и той беше на тва мнение тъй че се гледахме тъпо още известно време в паянтовата постройка. Колкото за Хари, той също успя да се измъкне, когато ние тръгнахме към кенефа пича реши да щурмува телената ограда между двата двора и с малки перипетии успя да се прехвърли от другата страна. Едната му маратонка обаче остана закачена за телта и се е наложило да продължи бягството с един бос крак, беше изпотъпкал половината градина на Киро, лехата с доматите беше силно пострадала, но той освен леки натъртвания и силна уплаха си беше ОК и на другия ден тържествено му занесох миризливата маратонка в тях. Първите няколко дни бяхме малко като гърмяни зайци/аз отнесох и калай от стария, щото се беше усетил че сме ние и по време на кръстосания разпит с "малката ментичка" си казахме всичко/ Обаче след няколко седмици историята почна да ни се струва смешна и ние с удоволствие си спомняхме за нея. Датата беше запомнена от всички и дори години след това като си я кажехме предизвикваше усмивки у нас.