Беше краят на седмицата и Пешо вече трети ден се мъчеше с някаква гадна диария, която получи кой знае от къде. Пробва няколко народни метода за справяне с проблема, но нямаше почти никакъв ефект и той в крайна сметка в петък реши да отиде на лекар. След като беше чул оплакванията докторът предписа лекарства и го увери че разстройството постепенно ще отминава и най-късно до 5 дена ще е напълно излекуван. Пешо изхвърча от лекарския кабинет и веднага се насочи към най-близката аптека да купи въпросното лекарство и да го вземе час по-скоро. Диарията му пречеше и на работата, по 5-6 пъти се налагаше да ходи в тоалетната и рулата с тоалетна хартия заминаваха едно след друго. Освен това за краткото време от което имаше този проблем вече му беше излязъл прякор, колегите му го гледаха насмешливо и помежду си почнаха да го наричат "дрисльото". Предния ден беше се изтървал в автобуса на връщане от работа и най-близкостоящите до него усетиха неприятната миризма вследствие на което около пича се освободи един доста широк празен кръг и отвсякъде се чуваше тихо мърморене и коментари. Така че нашия с бодра стъпка хвърчеше да вземе хапчетата и да си отдъхне вече, обаче за съжаление съдбата беше решила друго. На влизане в аптеката бръкна в джоба си за да извади рецептата, обаче въпреки усърдното търсене не можа да я открие, претършува всичките си джобове, но и там не я намери. Тегли една мазна и сочна псувня за неудоволствие на аптекарката, която го погледна строго изпод огромните си цайси и за кратко се зачуди какво да направи. Не му се връщаше сега чак до поликлиниката пак да чака и да се занимава с доктора, който най вероятно щеше да му вземе потребителска такса още веднъж. Понеже беше запомнил криво-ляво името на лекарството и необходимите дози, реши направо за го каже на дъртата кранта дето продаваше в аптеката и да не се занимава повече. Каза той лекарството, оная го попита дали няма рецепта и след откровения отговор на Пешо че някъде се е загубила все пак извади от едно чекмедже малка прозрачна тубичка, пълна с хапчета. Предупреди го че е доста силно и трябва да се взима точно според предписанието от лекаря, пича изломоти че знае, плати и си тръгна. След 2 минути стигна до една улична чешмичка и веднага взе 2 хапчета вместо 1, щото беше чувал че когато проблема е по-сериозен е хубаво да започнеш с ударна доза. След това успокоен тръгна да се разхожда из центъра, надяваше се че скоро вече всичко ще е ОК. Видя на един плакат, че дават хубав филм и реши да отиде на кино да го гледа, там си имаше и тоалетна така че дори нещо да го напънеше нямаше проблем. Филмът се оказа наистина интересен, пък и беше доста дълъг така че Пешо все пак веднъж посети тоалетната но му се стори че изходното вещество вече не е така рядко както преди. Това му подейства добре, освен това от известно време беше започнал да чувства някакво готино успокоение и задоволство, донякъде от маняшкия филм който гледаше, донякъде от чувството че вече е взел мерки за своя проблем и сега е просто въпрос на време всичко да си дойде на мястото. След като излезе от киното всичко навън му се стори много по-хубаво и приятно, хората сякаш не го гледаха постоянно с особени погледи и физиономии, както през последните дни. Беше поогладнял и реши да влезе в една закусвалня, където правеха и доста хубави манджи. Седна и си поръча доста неща, понеже там готвеха вкусно а пък той открай време си беше чревоугодник, та сервитьорката редовно хвърчеше до неговата маса за нова поръчка. Реши да вземе още едно хапче за по-стабилен ефект и го направи между два големи залъка, обилно поляти с айрян. Към края на угощението изведнъж пича се сепна малко щото се сети че трябваше и да се плаща, пък той май беше попривършил парите. С бавни движения взе да преглежда остатъка от финансите си и с неудоволствие установи че са му останали само 2.60 пък беше омахал ядене за 15-20лв. В друг момент това би го разтревожило доста, обаче точно сега нещо не му пукаше особено че не може да си плати сметката. Чувстваше се заситен и доволен, някаква приятна и силна топлина го беше обгърнала, погледът му беше премрежен а от известно време усмивката не слизаше от лицето му. Съвсем беше забравил вече за разстройството, пък и другите проблеми дето имаше му изглеждаха някъде много много далече. Реши все пак да изчака сервитьорката да се замотае нанякъде и тогава да стане и да си тръгне без изобщо да плати, така или иначе не му достигаха доста пари и тия 2.60 които имаше едва ли щяха да им се сторят достатъчни за да го пуснат да си ходи. Стана тежко и с достойнство, пооправи се и се изтупа малко от трохите, после с бавна стъпка тръгна към вратата. Вече си мислеше че почти се е измъкнал, когато чу гласа на момичето и забързаните й стъпки.

- Господине, а сметката? Забравихте да платите!!! - Тя се изрази доста меко и деликатно наистина, Пешо точно беше сложил ръка на дръжката на вратата и се канеше да я отвори, но думите на сервитьорката привлякоха вниманието на още няколко клиенти и на мощната готвачка, която бършейки ръце в мазната си престилка се приближи до тях. На пича му стана ясно, че номера с тънкото измъкване няма да мине, затова виждайки че върху стикера, залепен на остъклената врата пише името на МОЛ-а на фирмата каза със сигурен глас:

- Аз съм аверче на Вальо Пурата/прякора го измисли на момента, за да изглежда по-достоверно/, казал ми е когато мога да се отбивам при него в заведението и да хапвам колкото си искам за негова сметка. Аз съм Пешо Бронза/наистина така си му викаха на пича навремето щото покрай баща си имаше възможност да краде доста бронз, който пък смесваха с миниум и получената смес се използваше за саморъчната направа на бомбички, с които гърмяха насам-натам/ така му кажете и няма да има никви проблеми, ясно? - На двете труженички в заведението обаче не им стана много ясно и решиха да се застраховат като извикат управителя. Пешо обаче почна да хленчи, че бързал и нямал време да го чака тоя, да се обясняват направо на Вальо. Управителят обаче, напук на очакванията се появи доста бързо, когато сервитьорката тичешком го извика, пък нашия пич за по-сигурно беше излязъл на улицата въпреки енергичните протести на готвачката. На оня веднага му стана ясна цялата хватка щото не беше вчерашен, пък и въпросния Вальо бил на 78 години и изобщо не живеел в тоя град. Дъщеря му движела нещата тука, обаче фирмата си била на негово име и затова го имало и на стикерите. След което настоятелно подкани Пешо да си плати сметката, която беше точно 18.35. Нашия разбра че е дошло време за по-твърди действия и зае сериозна и предизвикателна поза, същевременно почна да нарежда нахалника на майка, на леля, на чинка и стринка и на още квото там му дойде на акъла. Управителят обаче се оказа стабилно момче и докато Бронза фъфлеше всякви благословии към родата му успя да му вкара доста тежко кроше в зъбите. В първия момент Пешо млъкна, а усети и вкуса на кръвта която се появи на устата му, обаче след като получи още един доста силен удар приблизително на същото място веднага премина в контраатака. Наведе се рязко и ръгна противника с глава в корема като го изблъска към прозорците на заведението, които не издържаха и се строшиха от силата на Пешовия напор. Оня падна по гръб на земята, а пък нашия авантаджия бръкна в джоба си и извади от там едно малко пистолетче-запалка, с което си палеше цигарите. Насочи го към управителя и издавайки с уста звуци "дум-дум-дуум" като от истински гърмежи изстреля няколко въображаеми куршума в него. Отначало всички наоколо се втрещиха, пък едно бабе даже залегна с доста завидна ловкост. Обаче след като усетиха че пищова не е истински, а изстрелите са плод на болното въображение и биткаджийските емоции на Пешо народа почна да гледа нашия герой неразбиращо и с известно съжаление. Разочарован от неуспеха при "стрелбата" и виждайки че противника не е надупчен той се приближи до него и докато оня гледаше тъпо успя да го ритне доста силно в топките. Управителя изрева едно "аааа", и сгънат на 2, държейки се за удареното място се замъкна зад тезгяха и натисна паник бутона. Беше разбрал, че със собствени усилия няма да се оправи с бабаита и логично потърси помощ от СОТ, който ги охраняваше. Пешо пък се почувства победител и сигурен, че вече никой няма да посмее да го спре тръгна нагоре по улицата. Скоро се отдалечи достатъчно от закусвалнята и едва ли някой щеше да тръгне да го търси в тълпата от хора. Влезе в няколко магазина да разгледа къде какво има, въпреки че нямаше пари, но не му се прибираше в къщи и искаше да се помотае още. По едно време обаче се обади разстроеният му стомах, който след обилната гощавка явно имаше нужда малко да "разтовари" излишните неща. Той усети вълната, която се надигаше в него, но за съжаление наблизо нямаше тоалетна или някакво кафе, където да отиде. Най-близкото място с кенеф беше на около 300 метра и Пешо се забърза натам. Надяваше се да стигне навреме, но някъде по средата на пътя получи голям напън, не можа да се удържи и с напрегната физиономия и едно силно "ааъъх" изстреля обилна струя течна фекална маса в гащите. След няколко секунди атаката се повтори, после потрети и нещастника усети как лайната му се разтичат по краката и влизат чак в чорапите и обувките. Дори малка част от миризливото вещество падаше на улицата и оставяше следички. Пешо не можеше да стои вечно там и колкото и да му беше неприятно тръгна да върви, от което всичко се размаза и разнесе още повече. Най-интересното беше, че на него това не му се стори чак такава трагедия, както би могъл да си помисли човек. Вървеше и нареждаше на глас, без да му пука че хората около него ще го сметнат за чалнат, или пък че панталоните му са подозрително виснали и изцапани отзад та чак до обувките. По едно време обаче усети все пак силен дискомфорт от положението, миришеше му и при всяка крачка усещаше лайната по себе си. Видя една циганка, която беше наредила върху един кашон слипове,чорапи и хавлийки и ги продаваше по левче, отиде при нея и си купи едни слипове и една малка кърпа, после с ясно оформена идея тръгна към фонтанчетата в парка. Като стигна, без много да се замисля си събу обувките, свали си чорапите и се цопна във водата, която му стигна до коленете. Свали си панталона и слиповете и ги хвърли върху струята на фонтана та да се изплакнат хубаво, после се изтегна във водата и почна да се мие навсякъде. Наоколо минаваха хора и след 2 минути вече имаше насъбрана сериозна тълпа да гледа сеира. На пича обаче на му дремеше, продължи да се мие и търка във водата, която не беше особено студена щото събитията се развиваха в средата на септември и времето беше още топло. След като прецени, че се е измил достатъчно добре, излезе от фонтана, застана на слънце и почна да се бърше с кърпата да изсъхне по-бързо. Обу си новите гащи и обувките, взе в ръка панталона, който целия беше мокър, ама се беше поизчистил донякъде от лайната и тръгна доволен по алеята в парка, изпроводен от шашнатите погледи на зяпачите. Реши да зареже старите гащи и чорапите щото бяха много зле, пък и не му се мъкнеха сега. Така без да му пука особено прекоси половината център по слипове, обаче въпреки добрата баня все още се усещаше миризма. Затова като мина покрай един магазин за парфюмерия реши да влезе вътре и да направи нещо по въпроса. Беше хубав централен магазин и вътре се продаваха само маркови и скъпи неща, това обаче не смути Пешо и той с интерес поогледа препълнените и украсени стелажи, както и готината мацка която продаваше вътре. Тя го погледна с изумление и в първия момент не намери какво да каже, после обаче въпреки наперената си външност произнесе едно плахо "Какво ще обичате?" Няколкото клиенти, които бяха в магазина го изгледаха странно и притеснено, той обаче раздаде 2-3 убийствени погледа и почти веднага магазинчето се изпразни. Останаха сами с готината продавачка и пича реши да действа твърдо, с ясното съзнание че точно това поведение му носи успех досега. Поиска да види парфюми на Живанши, Емпорио и Фере, мацката се отзова на желанието му, но си направи устата да каже че са доста скъпички. Пешо подуши аромата от тестерите, които му дадоха, най му хареса на Живанши и той започна да се пръска обилно с него по цялото тяло. Момичето отвори уста да каже нещо, но пича й хвърли най-чаровната си усмивка и тя се въздържа от коментар, обаче предвидливо прибра другите два парфюма. След като нашия човек употреби парфюм, който би стигнал за 20 човека, той се ухили още веднъж, каза мерси и пожела приятен ден, след което още по-спокоен и доволен реши вече да се прибира към къщи. Овоня на парфюм в радиус от 10 метра около себе си, но поне тоя път миришеше на хубаво. Продължаваха да го заглеждат по улиците, ама кво му пукаше на него, беше парфюмиран, сит и малко бит наистина, ама това го прие просто като някакъв спаринг, нищо че устната му беше доста подута а пък 2-3 зъба сякаш леко се клатеха. Така се прибра в къщи, като не пропусна да сътвори малка атракция в автобуса след като не му достигнаха 20 стотинки за билетче. Все пак обаче се оправи с кондукторката и тя къде от страх, къде от разбиране реши да не обръща много внимание на такава дребна липса. После взе поредното хапче от лекарството, леко недоволствайки че ефекта от него нещо се бави, но и през следващите два дни не пропускаше да си го взима по график. Реши да не излиза много от къщи докато не се оправи съвсем, пък и тия лекарства наистина май бяха доста силни щото много го избиваше на сън. В понеделник се успа здраво и закъсня за прекрасната си работа, която всъщност беше общ работник в един склад за захарни изделия. Зачуди се дали изобщо да ходи обаче се сети че този ден ще дават заплатите и волю-неволю се натъкми и някъде около обяд пристигна в склада. Веднага почнаха да му викат задето е закъснял толкова много и не се е обадил да предупреди, освен това не си вдигал телефона като му звъняли. За въпросния телефон се сети, че му беше в джоба на панталона, който изпра във фонтана и след това вече не го беше виждал, явно е паднал във водата и си е останал там. Не се ядоса от направеното откритие, просто вдигна рамене и направи безучастна физиономия, ступурдиса набързо един от колегите, който се оказа най-усърден в нападките и подигравките срещу него и после влезе при шефа да си вземе остатъка от заплатата. На 15ти беше взел аванс и сега му оставаха да прибере още само 300лв, обаче шефа му нещо не щеше да ги плаща с аргумента че закъснял тоя ден пък и повечето от колегите му се оплаквали от него/най-вече заради проблемите му с разстройството/. Освен това му обясни, че всъщност общ работник се намирало лесно и в крайна сметка си му каза че е решил да го уволни и да вземе друг на неговото място. Може би очакваше Пешо да му се моли или нещо подобно, обаче след като не последва нищо такова се поиздразни малко щото си беше гадно копеленце. Нашия пич обаче му обясни съвсем кратко и спокойно, че не си ли получи тия 300лв дето му ги дължат ще го бие докат му омекне кратуната, и понеже физиономията, с която изрече последното твърдение беше доста сериозна и непоколебима оня реши в крайна сметка да не бере ядове и му даде парите. Пешо се прибра без да му пука от загубата на работата, изобщо от няколко дена беше почнало изобщо да не му пука, а пък иначе не беше такъв човек, не можеше така да гледа на нещата през перде. Замисли се и погледна хапчетата, взимаше ги вече 4 дена, а нямаше никакво подобрение с разстройството, за сметка на това беше станал абсолютен дебил и неебавка. На следващия ден взе решение и отиде пак при доктора, обясни му че взима лекарствата обаче няма резултат, пък има много странични ефекти. Беше взел тубичката с хапчетата да му ги покаже и оня като ги видя се хвана за главата, пък после почна да се смее неудържимо. Оказа се, че нашия герой 5 дена е взимал хапове за лекуване на дълбоко депресивно състояние, и то в големи дози - на пациентите в психодиспансера предписвали по 1 на ден, пък той взимаше по 3, а в първия ден даже 4. Тегли му пак една мазна и сочна, тоя път на себе си щото реално сам се беше прецакал, отиде пак в аптеката тоя път с рецепта и си купи правилните хапчета. Те имаха няква съвсем малка разлика в името от другите и затова беше станал сакатлъка. Почна да си пие лекарствата и за има-няма 3 дена забрави за тва разстройство. Един ден мина покрай фонтанчето като гърмян заек някой да не го познае и с плахата надежда да си извади телефона от водата, обаче явно някой го беше взел оттам. Тегли му и на него една мазна и сочна и бавно-бавно продължи нататък.....