Било началото на зимата, много студено и навред земята била замръзнала. Едно врабче мръзнело ден след ден на студа, не успявало да си намира нищичко за ядене и все повече измършавявало. Положението станало много зле и врабчето вече се отчаяло, дори нямало сили да лети. Усетило че няма да издържи още дълго и скоро ще умре от глад и студ. Точно когато вече лежало сгушено на земята в очакване на своя край до него минали няколко крави и една от тях с поразителна точност се изсрала отгоре му. Кравешкото лайно било топло и съживило малкото врабче, то се почувствало по-добре, а когато фъшкията засъхнала то се криело в нея на завет и чат-пат си хапвало по мъничко. Така му било добре и врабчето успяло да преживее лютата зима, когато пукнала пролетта и времето се стоплило то подало главичка навън, зарадвало се на цъфналите цветя и дръвчета, душата му се напълнила и започнало радостно да чурулика. В това време един орел летял в небето наоколо, чул радостните звуци на врабчето, спуснал се към него и го сграбчил в ноктите си. Врабчето не успяло да се измъкне и докато се усети орела го изял.........

Скъпи читателю, надявам се че си усетил някои поуки от тази кратка история, ако все пак си срещнал известно затруднение можеш да ги прочетеш написани по-надолу така, както и самият автор ги е посочил, а аз само ги предавам:

1. НЕ ВСЕКИ, КОЙТО СЕ ИЗСИРА ОТГОРЕ ТИ Е ТВОЙ ВРАГ

2. НЕ ВСЕКИ, КОЙТО ТЕ ВАДИ ОТ ЛАЙНАТА Е ТВОЙ ПРИЯТЕЛ

3./и много важно/ КОГАТО СИ ЗАТЪНАЛ ДО ШИЯТА В ЛАЙНА, НЕДЕЙ ДА "ЧУРУЛИКАШ" ВЕСЕЛО

Tykkää! 28