Празника, който българите отбелязват по традиция на тази дата е един от най-хубавите български пролетни празници. Неговите корени обаче се крият още в древността. Смята се, че този празник е остатък от езическата традиция на нашите предци. Има няколко легенди за него. Но всички го свързват с прабългарския етнос, което не е случайно. Самите прабългари са принасяли животински жертвопреношения, чрез които са гадаели. За тях кръвта е била свещенна и символ на живот, поради това към основния амулет са прибавяли червена нишка за предпазване от зли сили. 


 Днес когато хората се закичват с мартеници, те фактически слагат
един амулет, който ги предпазва от злото. Белия цвят в мартеницата символизира безкрайността и новото начало.

Интересното е, че в миналото хората са използвали освен бели и червени и нишки оцветени в други цветове като зелено, синьо и оранжавево. Старите блъгари са слагали мартеници и на своите животни. Освен тези цветове в традиционната българска мартеница е ималоло втакани маниста и парички.

Народното поверие гласи, че когато човек види първия щъркел или лястовица трябва да закачи своята мартеница на плодно дърво. За да може дървото да бъде здраво и да даде плод. Обикновено това трябва да стане преди настъпването на астрономическата пролет.

На 1. ІІІ. старите хора са извървшвали и ритуални гадания. С радост е бил посрещат дъждът. Според народната вяра този дъжд има ценни лечебни свойства, затова е бил много ценен от лечителите и знахарите. В своя труд „ Народна вяра “ големия наш етнограф Димитър Маринов пише, че в някои краища на България хората са събирали в съдове този пърмомартенски дъжд и с правели оцет от него, който бил използван от народните лечители. Тази дъждовна вода старите знахари са я варили. След това тя е трябвало да предстои 40 дни, след което вече придобивала лечебни свойства.

Но ако дъждът, който завали на този ден е кървав, то това е лоша поличба. Той не предвещава нищо добро. Старите българи са вярвали, че този дъжд е предвестник на природни бедствия и катаклизми, масови безредици и смърт.

На баба Марта или 1.ІІІ. жените приготвят обреден хляб, чиято пластична украса символизира дъгата-природно явление, което се появя след дъжд.

За българина дъжда не е просто едно природно явление, а символ на живота. Водата изсипала се от небето дава на всички живи същества така необходимата им вода. Но тя дарява и растителния свят с влага. От това положение се възползват отново животните и хората. Но дъждът може да се превърне в природна стихия, която да унищожи всичко създанено от човека и дори да отнеми неговия живот. Затова българите обожествяват дъжда. Но за да се предпазят и от лошите сили те закичват себе си и своите роднини с мартеници-амулети. С такива амулети те закачат също и своето движимо и невдижимо имущество в това число и стока си.

Tykkää! 13