Празника, който българите отбелязват по традиция на тази дата е един от
най-хубавите български пролетни празници. Неговите корени обаче се
крият още в древността. Смята се, че този празник е остатък от
езическата традиция на нашите предци. Има няколко легенди за него. Но
всички го свързват с прабългарския етнос, което не е случайно. Самите
прабългари са принасяли животински жертвопреношения, чрез които са
гадаели. За тях кръвта е била свещенна и символ на живот, поради това
към основния амулет са прибавяли червена нишка за предпазване от зли
сили.
Днес когато хората се закичват с мартеници, те фактически слагат
един
амулет, който ги предпазва от злото. Белия цвят в мартеницата
символизира безкрайността и новото начало.
Интересното е, че в миналото хората са използвали освен бели и
червени и нишки оцветени в други цветове като зелено, синьо и
оранжавево. Старите блъгари са слагали мартеници и на своите животни.
Освен тези цветове в традиционната българска мартеница е ималоло
втакани маниста и парички.
Народното поверие гласи, че когато човек види първия щъркел или
лястовица трябва да закачи своята мартеница на плодно дърво. За да може
дървото да бъде здраво и да даде плод. Обикновено това трябва да стане
преди настъпването на астрономическата пролет.
На 1. ІІІ. старите хора са извървшвали и ритуални гадания. С радост
е бил посрещат дъждът. Според народната вяра този дъжд има ценни
лечебни свойства, затова е бил много ценен от лечителите и знахарите. В
своя труд „ Народна вяра “ големия наш етнограф Димитър Маринов пише,
че в някои краища на България хората са събирали в съдове този
пърмомартенски дъжд и с правели оцет от него, който бил използван от
народните лечители. Тази дъждовна вода старите знахари са я варили.
След това тя е трябвало да предстои 40 дни, след което вече придобивала
лечебни свойства.
Но ако дъждът, който завали на този ден е кървав, то това е лоша
поличба. Той не предвещава нищо добро. Старите българи са вярвали, че
този дъжд е предвестник на природни бедствия и катаклизми, масови
безредици и смърт.
На баба Марта или 1.ІІІ. жените приготвят обреден хляб, чиято
пластична украса символизира дъгата-природно явление, което се появя
след дъжд.
За българина дъжда не е просто едно природно явление, а символ на
живота. Водата изсипала се от небето дава на всички живи същества така
необходимата им вода. Но тя дарява и растителния свят с влага. От това
положение се възползват отново животните и хората. Но дъждът може да се
превърне в природна стихия, която да унищожи всичко създанено от човека
и дори да отнеми неговия живот. Затова българите обожествяват дъжда. Но
за да се предпазят и от лошите сили те закичват себе си и своите
роднини с мартеници-амулети. С такива амулети те закачат също и своето
движимо и невдижимо имущество в това число и стока си.
*ROSE* *ROSE* *HI*