debora1993'n blogi

“Виждаш ли капките отвън? Те са като кратките мигове, които ние така безразсъдно пропиляваме”. Това ми го каза Тя и именно за това я обичах толкова много! Тя обичаше живота, макар да знаеше, колко скоро ще го загуби и колко тежки ще бъдат последните и мигове. Тя танцуваше под дъжда и беше щастлива, по - щастлива от всеки друг на нейно място. Тя не проклинаше всички наоколо, нито пропиляваше последните си дни в тежки въздишки. Тя се беше влюбила два пъти. Първият път в мен, а вторият път в гората. Така поне си мислех тогава, но чуйте историята до край. Двамата се преместихме да живеем в селце, сякаш прегърнато от гората. Тя настояваше, че не иска да живее повече в "този град с прозорци, но без врати". Явно тя намери ключа към сърцето ми, защото аз винаги съм обичал града повече от всичко друго, но въпреки това се съгласих. Всеки ден тя се разхождаше в гората, сякаш това беше жизнено важно за нея. Аз не я придужавах, защото тя не искаше, но и не настоявах. Минаваха дни и седмици, а тя сякаш забрави за болестта си. Тя се преобрази напълно стана по

Звънецът би!Утихна всичко!Учениците насядаха по своите места.Седеше тя отлична ученичка загледана в двора в бялата бреза.Учителката влезеи каза с вълнение:-"Днес ще правим свободно съчинение.Първо помислетe след туй в тетрадките пишете!".Всички започнаха да пишат!Само Галя си стоеше все така и мислеше какво да пише,загледана в двора в бялата бреза...Сепна се момичето,химикалката хвана в ръка,тетрадката пред себе си отвори и започна тя да пише.Но от нейното лице,две сълзи потекоха на листа.Не след дълго би звънеца.Галя предаде празната тетрадка с развълнувано лице.И две петна като две лалета изчезнаха от нейното лице.Всички ученици напуснаха класа.За днес свършиха всички часове.На чина,последен до прозореца говорехате:"Галя,спри,недей пролива ти сълзи!Защо си тъжна ми кажи!Недей да плачеш бе момиче!"-"Аз друго мислех да напиша!За моята сестра.В ковчега дървен през дъски изгнили диша!"-започна да разказва тя.-"Имах аз сестра на 19 години.Обикна тя едно момче.Наричаше го тя "Любими".Достоен той за нея бе!Подаряваше и той лалета,лалета в знак на обич и любов!С б

Никога нищо не прибирай за някакъв специален случай. Всеки ден от живота ти е специален!
Ако искаш да се почувстваш богат, просто преброй всичките си неща, които не си купил с пари...
Безсмислено е да съжаляваш за нещо на тоя свят. Нищо на тоя свят не може да се върне и да се поправи, иначе всички щяха да бъдат светци. Животът няма за цел да ни прави съвършени, съвършенството е за музейте!

 Очите ми са пълни с тъга, очите ми те питат не видя ли? Те търсят твойте очи сега и питат с  болка не разбра ли?  Аз първа дадох ти ръка, но отговори няма и до днес. Аз свойте чуства ти издадох и питам - постъпих ли с чест? Не зная какво мислиш за мене, но строго не ме съди, че любовта несподелена ти знаеш ли колко боли! Приятел бъди ми сърдечен, ръка подай ми в зло и беда, че приятелството и без любов е вечно, но без приятелство гасне любовта!

 Edno momi4e pla4e v no6ta sas salzi po edri ot dajda.Edno momi4e se pro6tava6e s jivota za da nameri priut pri smurtta.a be edva 15 godi6no jivota lo6o s nego podigra se i ot vsqkade to yse6ta6e samota.jivota sam postavi noja v neinite race kato i dade nadejda 4e taka e po dobre.Lajite do bolka izy4ix milioni salzi propilqx koito iska liubov neka kopnee az dastaty4no ot neq vidqx

С пари можеш да си купиш къща, но не и дом. Можеш да си купиш легло, но не и сън. Можеш да си купиш часовник, но не и време. Можеш да си купиш книга, но не и знание. Можеш да си купиш положение, но не и уважение. Можеш да си платиш за лекар, но не и за здраве. Можеш да си купиш живот, но не и душа. Можеш да си купиш секс, но не и любов. Можеш да си купиш всичко материално, но не и духовност. Китайското учение носи късмет, защото пращането на положителна енергия чрез добрите пожелания е най-добрият…

Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които карат дъха ни да спира!!!
Джордж Гарлин

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Баща и син се сдобили с един кон. На следващия ден тръгнали за някъде си през селото. Бащата казал:
- Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя.
Като ги видели, селяните рекли:
- Ей, глей къв син - баща му ходи пеша, а той язди!
На другия ден бащата се качил на коня, а сина ходел. Селяните рекли:
- Бе къв баща бе, детето му ходи пеша, пък той язди!
На третия ден се качили и двамата на коня. Селяните:
- Нямат милост тия, ще уморят добичето!
На четвъртия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня. А…

Няма човек, който да заслужава твоите сълзи, а който ги заслужава, не те кара да плачеш.

Допусках хора всякакви – небрежни, неблагодарни, незаслужаващи това.
Допусках грешки всякакви – глупави, правени, дребни.
Посветих време на тези, които смятах, че някой ден ще се променят и ще бъдат хора... със сърца!
Посветих внимание на тези, които мислех, че са различни!
Посветих любов на тези, които мислех, че ме обичат, така както аз тях!
Посветих всичко, което имах на тези, които не заслужават и пръста да си мръдна за тях!
Душата си цялата раздадох на тези, които не заслужават!
Сърцето разбих си за тези, които не го оценяват!
Подавах ръка на хората, когато бяха паднали. Те я дърпаха здраво, за да се изправят. А…