Истинската Любов не се губи, не изчезва като плитководна река в летните жеги… Не е възможно днес да обичаш, а утре да не обичаш… Ако се е случило, това

означава само че си се припознал и си взел мнимата любов за действителна. Когато обичаш истински някого (а това е възможно само когато си открил Извора на Любовта в себе си!), ти правиш на любимия човек най-големия Дар – свободата да бъде себе си ( в този смисъл Любовта е безусловна!) А това е нещо фундаментално, с изключително значение, защото човек, който притежава възможността да бъде себе си, не се налага да си слага различни маски и да влиза в различни роли… Не се налага да преиграва, да укрива, да преиначава или да премълчава – все неща, с които дърпаме дявола за опашката… И когато разполагаш с тази свобода, която може да ти даде само истинската Любов – свободата да бъдеш себе си, ти се чувстваш уютно, на мястото си, и няма пречка, за да не бъдеш и щастлив. А когато обичаш някого, най-важното нещо за теб е неговото щастие… нищо, че може да не е свързано с теб! Любовта в своята всеотдайност не мисли за себе си, а казва: „Щом ти си добре, и аз съм добре! Щом ти си щастлив, и аз съм щастлив!”
От Любовта израства най-висшето разбиране… Мъдростта е дете на Любовта! Тя има само едно изискване – да не изневеряваш на себе си… да бъдеш истинен във всичките си мисли, чувства, думи и дела. Тогава (чрез смелостта на тази пределна искреност) ще си верен на Същността, Която е Любов, и в живота ти ще започне да струи неспирно благословение, защото всичко, което човек прави с Любов, се благославя!
БЪДЕТЕ БЛАГОСЛОВЕНИ! ♥

Tykkää! 2